Бъдни вечер! Чакан и обичан ден в бълграския народен календар. Това е последния ден от коледните пости. Макар и с постни ястия, празничната вечеря, събира около трапезата цялото семейство. В народо-психологията ни, тази нощ се свързва с надеждата за плодородие и изобилие през следващата година. Затова храната, която се приготвя за тържествената вечеря е от продукти, които при обработката набъбват. Първостепенно място в подготовката заемат обредните хлябове: постна содена питка с паричка, украсена с орнаменти ( грозд, житен клас, слънце) и  коледните кравайчета. Наред с това , всяка домакиня приготвя: варено жито, сърми със зелев и/или лозов лист, чушки с боб, ошав, варена тиква поръсена с мед и орехи. Ястията сервирани на празничната вечеря са винаги нечетен брой: 7, 9 и т.н. На свой ред, задължение на мъжете от дома е да приготвят коледния бъдник, който ще гори цяла нощ в огнището.

Вярванията са свързани и с това, че колкото по-рано се седне на трапезата, толкова по-рано ще узрее житото. На много места в страната е запазена традицията вечерята да се реди на земята върху слама, покрита с ленена покривка. Най-възрастния член на семейството прекадява с тамян и разчупва питата. Седне ли се, не е желателно да се става по време на вечерята. Ако все пак се наложи, става най-възрастния и върви преведен, за да са преведени от клас житните стебла. Вечеря се бавно, в сладки приказки и стародавни родови спомени. В очакване на полунощ, когато ще тръгнат и коледарите с характерните обредни песни и наричания за здраве и  берекет. В навечерието на празника се украсява и елхата, под която всеки очаква на другия ден Дядо Коледа да му остави подарък.