Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти.
Атанасовден се празнува на 18 януари.
В народните вярвания Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“ Затова и празникът е известен като „Среди зима“.
Именици са Атанас, Атанаска, Наско, Наска, Наско, Hасo, Hася, Начо, Tанас, Таньо, Таню, Тинка, Живко, Живка.
На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.