Антоновден (или още: Лелинден) е български празник, който народът чества на 17 януари, за предпазване от болести.Това честване е свързанo с народната представа за Свети Антоний, като покровител на чумата и всички болести изобщо.
Именици са Антон, Антония (старо римско родово име, означаващо „безценен, неоценим, който няма цена“), Антоана, Антоанела, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Доника, Дончо, Донка, Донна, Драгостина, Тончо, Тоника, Тонка, Тонко, Тоня, Тони.
В народния светоглед на българите Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани – счита се, че са двама братя-ковачи и някъде (Поповско) празниците им се означават с общото название сладки и медени, а в Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия (Атанасовден) тръгват по хората. Антоновден и Атанасовден са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.
Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не бива да шият и плетат, защото се вярва, че ако се убодат няма да зарасне лесно. Не се варят боб и леща. Месят се обаче специални содени питки, които се набождат с вилица, за да не се надупчат децата от шарка. Питките се раздават намазани с мед за здраве на роднини и приятели. Една питка задължително се закача на тавана. Тя се нарича „за белята“ или „за лелята“, т.е за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.