Всяка една култура в миналото е разчитала на ферментирала млечна напитка като част от ежедневното си хранене. За някои от тях, като столетниците от Кавказ, Абхазия и Окинава са изписани редица книги и публикувани безброй материали. Интересното при първите две (Кавказ и Абхазия) е, че до голяма степен дълголетието им се отдава точно на ферментиралите напитки, които са консумирали – кефир и матцони. Матцони прилича на нашето кисело мляко, но процесът на приготвяне е малко по-различен. При него млякото се оставя на топло, например плота в кухнята за около 24 часа и то ферментира само, без добавяне на закваска или пробиотици.

Кефирът изобилства от протеини, липиди и захари. В съдържанието му се откриват нива на триптофан, калций, магнезий, фосфор, витамините B12, B1, витамин K, биотин. Млечната киселина във ферментиралата напитка има способността да подобрява обмяната на веществата. В тибетската гъба се съдържа и въглеродната киселина. За полизахаридите в кефира се смята, че имат дори противораково действие.
Кефърът се доближава доста до матцонито, но изисква стартиращ агент – закваска или т.нар. кефирни зърна. А вкусът му е… нещо като нашата боза (също ферментирал продукт!). Ние си я обичаме и си я пием, но всеки чужденец опитал боза обикновено има да сподели поне няколко цветущи думи по темата. С други думи казано, ако киселото мляко е наистина кисело, то кефирът е кисел по две. Както при всичко останало обаче – и това не е задължително.

Например, киселото мляко, което приготвям в къщи почти никога не е наистина кисело. Съответно и кефирът ми не се получи кисел. Напротив, и двете леко сладнеят. Не ме разбирай погрешно – не се оплаквам, дори напротив :))) Предполагам се дължи на прясното мляко (домашно от пасищни крави), което използвам и закваските.

От здравословна гледна точка причината да приготвям в къщи и кефир освен кисело мляко е една – разнообразието от пробиотични бактерии, което дават различните ферментирали продукти. А както вече знаеш – природата обича разнообразието, нашите черва също.

Приготвянето на кефир е лесно и не се различава много от приготвянето на домашно кисело мляко. Единствените разлики са в температурата на млякото, към което се добавят кефирените зърна и времето за ферментация.

Кипни млякото и после изчакай да се охлади до 29-30 градуса. Може да използваш и сурово леко затоплено мляко.
Добави закваската за кефир и разбъркай добре.
Пресипи млякото в буркани и затвори с капаци, но не плътно.
Остави на топло място за 16-24 часа. Например на плота в кухнята около радиатора или директно върху радиатора.
Когато е готов – прибери в хладилник и консумирай с мярка :))

Кефирът е по-рядък от киселото мляко и може да варира от консистенция на айрян до леко втечнено кисело мляко.

В България за момента се намира свободно закваска за кефир на прах, в която има 7 бактериални щама. В кефирните зърна има доста повече, например оригиналният Кавказки кефир има 32. Кефирни зърна у нас могат да се купят единствено от човек или да се поръчат онлайн от чужбина.